Спомени за утопия са за един утопичен град. И все пак този град не е нереален. Състои се от обществени сгради (училища, университет, дом за пренебрегнати деца, детска градина и др.), Които са дарени от заможни (и не твърде заможни) българи през 19 и 20 век. Тези дарения бяха толкова мащабни, че ако се комбинират, те биха могли да създадат цял град. Рисуването в своята утопична функция би могло да направи това.

Творбата беше представена като част от изложбата  Толкова близо, толкова далеч  в НДК, София, България, през 2016г.